От Йерусалим на Разпети петък
Автор: Св. Николай Велимирович Следвайте " Гласове " в Телеграм
Ето че настъпи денят на най-голямото закононарушение, осъществено в миналото под слънцето. Ден на боязън и позор за човешката съвест до края на времето. На този ден вярващите имат бит да извървяват въображаемо или с нозете си пътя на страданието – пътя, по който Господ, носейки кръста Си, е вървял към Голгота.
Тръгнахме от Гетсимания, изкачвайки се нагоре. Отбихме се в дома на Йоаким и Ана, родителите на Родителката. Мислехме за нея, за майката на великото страдалчество. Дали е вървяла в това ужасно шествие? Не. Ще забележим това по-късно.
Дворецът на Пилат. Вървим като че ли по пепелта на загаснал вулкан, само че огънят на пристрастеностите и смрадта на неправдата още се усещат. Тук Учителят на Правдата е съден и наказан. Тук Човекът на Невинността е бичуван от беззаконниците. Не останало върху тялото Му и едно местенце здрава кожа. Евреите се погрижили за това през миналата нощ. А римските бойци с бичовете си задълбочавали Неговите рани. Онези, които учат римско право и римско законодателство, би трябвало да посетят това място, та да се погнусят завинаги от безчовечността и неправдата.
Мястото, където Господ паднал под товара на Кръста. Как да не падне? Тежко Му било да понесе в безмълвие тази нощ, цялостна с лъжливи обвинявания, клюки и лъжесвидетели, с гаври и голям брой рани – съгласно многото Му положителни каузи. О, Господи, де да бяхме и ние в този миг с Теб! Щяхме да понесем и Теб, и Кръста Ти на ръце! Тъй си мислехме, ронейки сълзи върху този път на болката, който би се трансформирал в река на болката, в случай че всички християнски сълзи потекат по него. Блажен е Симон Киринеецът, който поел Христовия Кръст и облекчил тъгите на Оня, Който пострада за всички хора!
Пред къщата на света Вероника. От прозореца видяла тя страшното шествие. Обезобразеното лице на Христос, наподобяващо на парче платно, пропито с кръв, слюнка, прахуляк и пот, провокирало жал в нейното моминско сърце. Съжалила Го девойката, изтичала при Осъдения и изтрила с чиста забрадка лицето Му. Безмълвният Мъченик не можал да изговори дума на признателност, само че я възнаградил за милостта й по различен метод – върху кърпата останал отпечатан Неговият облик.
Ето ни на мястото, където Богородица срещнала своя Син. Търсейки Го тук и там, тя излязла от една странична улица и внезапно се намерила очи в очи с Него. Едва Го познала. Това ли е нейната Рожба? Тази страшна рана с размера на човек? Но с тази рана се изцери отровеният от прегрешението човешки жанр. Нищо не й споделил Той. Нищо не Му рекла тя. Но душите Им се разбрали без думи. „ Чедо мое – ридаела душата на Майката – пролет моя ясна, къде изчезна Твоята красота? “
Най-после сме тук. Пред кървавата канара. Пред Голгота. Пладне е. Той е разпънат тъкмо по това време. Чуковете отекват в душите ни. Стоим до три часа следобяд, душите ни са в подножието на Кръста. Нека ги умие Христовата Кръв! В три часа Той предава Богу дух. В този момент природата се надига против човешкото безвластие: земята се раздрусва и скалите се разпукват (Мат. 27:51); черно покривало покрива слънчевия лик.
Само възкресението може да бъде премия за една толкоз безкрайна тъга. Само Христовото Възкресение може да даде мир на природата и на нашата съвест.
Превод: Диляна Иванова, Из книгата на св. Николай Велимирович „ До изгонените от парадайса ”, ИК “Омофор ” 2012
Инфо: pravoslavie.bg
